Der, die, das — учете члена заедно със съществителното, не след него

Попитайте някого, учил немски в училище, какво би направил по друг начин, и мнозина ще ви отговорят едно и също: щях да уча члена от първия ден. Не защото членът е труден, а защото съществително, научено без него, после трябва да се учи наново — когато навикът да го казвате грешно вече е пуснал корени.

Защо членът не може да чака

В немския, френския, испанския, италианския, португалския и нидерландския всяко съществително има граматичен род. А родът не е украшение. Той определя члена, а в повечето от тези езици — и окончанията на прилагателните около съществителното, и местоименията, които го заместват.

Немският е най-тежкият случай: три рода, der, die и das, и почти нищо в самата дума, което да подскаже кой е. Der Löffel (лъжица), die Gabel (вилица), das Messer (нож) — три прибора, три рода. Логика няма да намерите. Има само двойката член + съществително, научена като едно цяло.

Ако научите първо Messer, а члена по-късно, оставате с два спомена, които трябва да се срещнат: думата и един факт за думата. Ако учите das Messer от самото начало, споменът е един и членът излиза заедно със съществителното всеки път, когато го кажете. Това е целият довод.

Как Mullawo слага члена на картата

За шестте езика, в които членът стои пред съществителното — немски, френски, испански, италиански, португалски и нидерландски — Mullawo го изписва на картата пред думата: die Hand, la main, la mano, de hand. Той се появява откъм езика, който учите, а не откъм вашия: на говорещ немски, който учи английски, не му трябва die пред собствената му дума.

Членът се пази отделно за всяка дума, а не се извежда от етикет за род, защото езиците не се държат толкова просто:

• Френският изпуска гласната пред гласен звук: l'eau, l'arbre, а не la eau.
• Италианският използва lo пред z и пред s + съгласна: lo zio, lo studente.
• Испанският слага el пред съществителни от женски род, които започват с ударено a: el agua, el águila — остават от женски род и в множествено число пак са las aguas.

Всичко това е решено веднъж, за всяка дума поотделно, така че картата показва онова, което носител на езика наистина би казал. Българският липсва в списъка по причина, която познавате от собствения си език: при нас, както и в румънския, определителният член се лепи в края на съществителното (casa, книгата), така че пред него няма какво да се изпише.

Членовете са включени по подразбиране. Ако искате голото съществително — за бърз преговор на език, чиито родове вече знаете, — изключете Показвай членовете в Настройки.

Правила, които налучкват вместо вас

При първите думи, които срещате, родът е произволен; при дългите — по-малко. Шепа окончания решават голяма част от съществителните и си струва да ги знаете отрано:

Немски

• die — почти всяко съществително на -ung, -heit, -keit, -schaft, -ion: die Zeitung, die Freiheit, die Mannschaft, die Nation.
• das — всяко умалително на -chen и -lein: das Mädchen (момичето — да, среден род), das Brötchen.
• der — повечето съществителни на -er, които назовават човек, който върши нещо: der Lehrer, der Fahrer.
• В множествено число членът е die и за трите рода.

Испански и португалски — -o обикновено е мъжки род, -a обикновено женски, а изключенията са достатъчно малко, за да ги научите като изключения: el día, la mano, el problema; o dia, a mão, o problema.

Френски — -tion, -té и -ure клонят към женски род (la nation, la liberté, la voiture); -age и -ment — към мъжки (le fromage, le moment). Не е закон, но е добър залог.

Нидерландски — de е общият род и обхваща повечето съществителни; het е средният, в малцинство, и го получава всяко умалително на -je: het huisje, het meisje.

Тези правила са предпазна мрежа, а не метод. Учете двойката; посягайте към правилото, когато за пръв път срещнете дълга дума.

Кажете го на глас, с члена

Членът лесно се вижда и лесно се прескача. Когато картата се обърне, прочетете го на глас като едно цяло — das Messer, а не Messer — и докоснете говорителя, за да го чуете. Дума, която сте чували много пъти с члена ѝ, започва да звучи грешно без него, и точно това усещане търсите: така носителите на езика „знаят“ рода, без никога да са учили правило.

Какво да правите с това

1. Оставете членовете включени. Приемайте der, die или das като първата сричка на думата, а не като граматика.
2. Когато уцелите съществителното, но сбъркате члена, отговорете Почти — точно това е, и графикът ще върне думата малко по-рано, отколкото след чист отговор.
3. Научете окончанията по-горе веднъж, за една вечер. Ще се изплащат всеки път, когато се появи ново дълго съществително.