Експресен режим или класически — кога да се оценявате и кога не

Отворете повторение в Mullawo и сте в един от два режима. Класическият показва лицето, обръщате и отговаряте Не знаех, Почти или Знаех. Експресният показва лицето, докосвате, виждате отговора, докосвате пак — без бутони, без присъда. Превключвате с чипа над картата.

Изглеждат като голяма и малка версия на едно и също. Не са; хранят графика различно и си струва да знаете кога кой е правилният.

Какво прави класическият

Всяка оценка в класическия е съобщение до планировчика на интервалното повторение. Знаех бута думата по-далеч — три дни стават седмица, седмица става месец. Почти я държи близо. Не знаех я дърпа за утре и скъсява бъдещите интервали. След няколко сесии тестето се подрежда само: лесните думи спират да се появяват, трудните се появяват по-често.

Класическият е и единственият режим, който се брои. Точността, класацията, броячът „научени" — всичко се гради от оценени отговори, защото оценката е твърдение за това, което знаете, а щракването нататък не е.

Цената е честността. Класическият работи точно толкова добре, колкото е вярна оценката ви. Знаех на полуотгатната дума я праща месец напред и я срещате отново, след като сте я забравили напълно.

Какво прави експресният

Експресният записва всяка карта като видяна — еквивалент на добър отговор, който мести думата напред в графика — но никога не пита, никога не записва Не знаех и не пипа точността или класацията. Това е минаване през тестето, не изпит по него.

Това го прави бърз: двадесет карти за минута и половина. Прави го и сляп. Дума, която изобщо не знаете, се мести толкова, колкото и дума, която знаете наизуст, защото никога не сте казали друго.

Кога експресният е правилният

• Първо четене на ново тесте. Двадесет чисто нови думи, нито една позната. Да оцените Не знаех двадесет пъти не казва на планировчика нищо, което вече не е предполагал. Експресният ви оставя да се запознаете с думите; класическият ще ги оцени утре.
• Уморен ден. Пет минути експресен държат серията жива, държат думите в обращение и не искат нищо. По-добре от пропускане.
• Загрявка. Някои правят едно експресно минаване през картите за деня, после класическо. Първото подготвя, второто мери.
• Слушане. С говорител на всяка карта експресният е начин да чуете цялото тесте на глас без спиране.

Кога класическият е правилният

• Винаги, когато искате графикът да учи. Експресният не му дава нищо за учене. Ако дума все се изплъзва и никога не се връща по-рано, то е защото само е щракана нататък.
• Когато думите вече са познати. Да оцените дума, видяна три пъти, е истинска преценка; да оцените видяна нула пъти не е.
• Когато числата ви значат нещо. Серията преживява експресния; точността и класацията не го виждат.

Грешката, която да избягвате

Да живеете в експресния. Изглежда като напредък — картите летят, броячът расте — а тестето тихо гние, защото всяка дума върви напред независимо дали я знаете. Седмица по-късно повторението е пълно с карти, избутани месец напред, които никога не сте извличали наистина.

Правилото, което работи за повечето: експресен, за да се запознаете с думите, класически, за да ги задържите. Новите думи получават едно-две експресни минавания. После всяка сесия е класическа, оценена честно, а Не знаех е най-полезният бутон на екрана.